Кога българинът вика ОСТАВКА

Когато му забраниш да вари ракия.

Когато се опиташ да му спреш чалгата. Дори и само да му намалиш музиката.

Когато няма капачки за буркани.

Когато оцетът за зимнината се качи с 3 стотинки.

Когато бензинът се качи с 3 стотинки – това е заради арабите. Няма смисъл да викаш оставка.

Човек вика оставка само в обхвата на това, което може да промени. Оставка се вика само в рамките на личната ти кочина – това е нова българска поговорка.

Примерно – не се вика оставка, ако не можеш да си намериш работа, без да си член на управляващата партия. Това са частни случаи.

Ние викаме оставка, само когато стадото го заболи.

Примерно – не се вика оставка, ако нямаме полицаи във всяко село. Те го обещаха. Ама ние им простихме. Какво да правим.

Не се вика, ако пуснат чужденец, ударил българка да си ходи в чужбина. Ако турчин пък убие моторист на пътя и избяга – мълчи се, тихо, не се вика оставка. Вика се сервитьора.

Не се вика оставка на гише. Защото гишето е опасно да го дразниш. Гишето ще ти отхапе ръката, с която си плащаш някаква такса на нещо. Тихо.

Не се вика оставка, ако в учебника на детето ти пише, че Цар Симеон Велики е имал няколко победи над Византия, но те са без особено значение.

Каква оставка – какъв цар. Ние сме модерни хора, заеби. Възпитани сме. Къде е сервитьорът, да го еба, пак го викни.

Не се вика оставка за нищо освен за трите неща по горе – зимнина, ракия и силна музика. Тия три неща.

Това е непобедимият народ, който живее на санитарния минимум, в телевизионна клетка с Интернет решетка, през която можеш да храниш циганите и курвите.

Храниш ги – защото едните дигат джангър-музика, без която не можеш, а другите храниш, защото са ти дъщери.

Запомни – тук е България, не се вика оставка, вика се сервитьора.

Къде е тоя сервитьор, оставка ли е подал, мамамумръсна, докъденидокараха.

78 total views, 2 views today

Напишете коментар